Gospodin_I

Напоследък, сигурно сте забелязали, много критикувам в-к “Монитор” - и вярвам, че е с причина де.

Но по типично мой си обичай, когато се почувствам гузен, че съм прекалил с обвиненията, използвам всяка една ситуация да покажа “обратната” страна и примерно да похваля целта на доскорошните ми подигравки (или критики). Така и сега.

Хареса ми ето тази статия в днешния брой на “Монитор”. Тя много точно представя проблемите с нашия “етнически модел”. Слагам го в кавички, защото не мисля, че такова нещо изобщо съществува. Модел означава някаква (активна) система  на действие, при което факторът, за който тя е създадена функционира нормално. Тоест, в случая, “етнически модел” би трябвало да означава система от отношения в обществото, при които отделните етноси успешно съжителстват заедно. Да, само че при нас това общо взето се изчерпва с приказката “всеки за себе си”. Наистина, замисляли ли сте се как се преплетени етносите у нас? Колко от вас са имали да речем съученици - българи от турски произход? И ако има някой и друг, който може да се похвали с това или някой, израстнал в смесен район, ще задам следващия си въпрос - а от цигански?

Но дори да се съгласите с мен пак трябва да отчетем, че успехите ги имаме - просто сме много добри в това да се оставим на мира и да си живеем живота (за разлика от някои от съседите ни).

Само едно нещо от статията ме притеснява:

Оставени сами на себе си етносите ще продължат да съществуват мирно - както винаги са го правили през последните 125 години. И във взаимно зачитане на правата си.

Дали?

Какво ще стане, ако примерно българите от турски произход (на които държавата не провежда активна политика да обясни, че са българи, от турски произход, а не турци, живеещи в България) поискат сериозно да им се признае турския като официален език? Какво ще направим тогава, дали няма да се взриви “етническият модел”?

И дали не е по-добре да има новини на турски по националната телевизията отколкото “Армии за освобождение на Родопите” (по примера на Армията за освобождение на Косово). Знам, нещата, които казвам са страшни и ужасни дори за мислене, но това не означава, че са невъзможни. И аз съм скачал срещу новините на турски, когато ги пуснаха през… 1999г. ли беше? Но нали все се гордеем с толерантността си. Може би тогава имаме проблем с понятието ни за толерантност.

Защото толерантността не е “аз нямам нищо против теб, само си стой в селото и не ми се бъркай в държавата”. Толерантността е да се даде равно право на другите, различните, да бъдат част от нацията. Заедно с техните особеностти - били те езикът им или религията им. Да, точно така, звучи еретично, но Западните “толерантни” общества, на които ние толкова много се възхищаваме са точно такива.

И за да подсиля твърдението си, ще Ви напомня как преди време Принцът на Уелс, наследник на короната на Обединеното Кралство - Принц Чарлз, изхождайки от традиционната кралска титла “Защитник на вярата” (която се отнася към ролята на краля/кралицата като глава на Англиканската църква) се нарече “Защитник на верите“, показвайки ясно, че смята да приема равностойно всички основни религиозни групи във Великобритания и Северна Ирландия.

Както винаги, ще се радвам да чуя Вашите мнения по темата.

…за Генерал Борисов.

Мислех повече да не се занимавам с неговата личност известно време, но на първа страница на “Монитор” пак видях изумяващо изпълнение.

Този път няма да се занимавам с цялата поза на Евро-оптимист, защитник на нацията, националните интереси и АЕЦ “Козлодуй”, а само ще цитирам една кратка реплика от интервюто в “Монитор”:

На въпрос на журналиста Румен Михайлов “А ще се кандидатирате ли на президентските избори?” Генерал Борисов отговаря: “Ще го научите през Юни.”

И това идва след като г-н Борисов се кле, отрича амбиции за изборите и пожелава успешен изборен успех и втори мандат на сегашния Президент - г-н Първанов. Но както беше казал някой “грешката е правилна” - така и в случая дълбоко се съмнявам, че става въпрос за съвпадение или недомислица (или Lapsus lingvi).

Така, че дерзайте г-н Първанов…

И в отговор на заглавието на предишната си публикация относно г-н Борисов (Генерал-Кмет-Пожарникар. Е кое?) ще си отговоря сам така - …а може би Президент?

The Dark Empire A.K.A. Bulgarian police (that is over the top, I admit) has managed to destroy its image for n-th time in a row.

Well, it would be more correct to say that, as usual, it is only a few bad apples, but with some many “accidents” lately, one can get the impression that the police is full of idiots, people with inferiority complexes (you know what happens when that is combined with power, right?) or simple bullies.

In the town of Velingrad (a magnificent place by the way, mineral water resources, nice nature - wonderful for your vacation) two men started a casual argument about whose car is better. Unfortunately, the playful dicussion soon turned into a heated quarrel, with the two pushing each other. Other people intervened and more serious injuries were averted. Or at least that is what most of the people thought. It turns out however, that one of the participants in the “friendly” debate was a local policemen, a fact of which the other side was completely unaware at the time of the incident. However, a few hours later he became painfully (literally) aware of it, when a patrol car stopped next to him and he was asked by the policemen to get in (I do not remember what was the reason they gave him). Instead of going to the police station, they stopped half-way to it in a little “dark” alley and the man was given a terrible beating by the 3 officers in the car - one of them, the man he previously had the argument with.

Unfortunately, this “incident” was mostly oversighted by the Bulgarian media in the event of the murder last Wednesday of another “well-dressed businessman” (as we like to refer to mob bosses in Bulgaria). On its turn, this event finally struck the last blow to the myth of the success of Operation “Respect”, which was widely critised by me in earlier publications in this weblog.

The conclusion and the moral of this whole story is that while people praise the “strong hand” method as the only way to deal with organised crime (and I agree with it) - this cannot come at the expense of our public and human rights. Especially when we are giving our rights away to an institution full of people with personal and psychological problems. Clearly the Ministry of Interior needs to be reformed and more rigid procedures should be employed for who and how works there. Unfortunately, the majority of the Bulgarian nation does not understand this complex issue and is painfully committed to the search of the strong leader who would make things right. On the other hand a very big majority of this same nation is wise, intelligent and educated (and even experienced now - after the populist deviation with the Czar’s National Movement) enough to know that populist young political leaders are not the solution to the national problems.

However, I do not know how long this argument of mine will hold and the recent election of General Boyko Borisov as the Mayor of the Capital city - Sofia, is a proof of this. Mr. Borisov’s history is very curious but the image that he made for himself - part of it being his physical appearance (which is something between Rambo, Rocky and the Terminator - see picture) shows us what kind of leader Bulgarians are looking for. The reason for this maybe is simply the immaturity of the political thought of the majority of the Bulgarian people, combined with the total disillusionment with the national political elites (thus, the high EU-optimism amongst the population).

But in my view, the sudden rise in popularity of these young and fresh leaders is the complete incompetence of the traditional politicians to be such. Therefore, what we need is a completely new, uncompromised generation of professional politicians - and by professional I do not mean the type of people who we have in Parliament now - people who have been in office as People’s Representatives for 3-4-5 terms now. By professionals I mean people who know what, why and when to do. Who do not undertake economic reforms or social reforms under the pressure of the IMF, but people who do it because they know why the reforms are needed and what results (positive or negative) they will bring. And I hope and believe that such people will appear sooner or later from the new generations of Bulgarians. Many people have called me idealist, naive or unexperienced but if we do not believe in the coming of better days we might as well give up and stop doing anything to change things - like writing such postings.

Честно да ви призная, почти успях да се изприщя като прочетох днешното интервю на кмета на София г-н Бойко Борисов пред Велислава Дърева, публикувано от “Всеки ден”.

Учудвам се, че хората все още се връзват на обикновения, леко просташки стил на изказване на г-н Борисов. Едносрични думи, кратки изречения в стил Арнолд Шварценегер от “Терминатор”: I’ll be back! (в превод: “Ще се върна!”). Освен интересния изказ обаче се откроява и една друга характеристика: абсолютната нелогичност. Ако прочетете интервюто ще забележите, че г-н Борисов на няколко места си противоречи много грубо - първо поправя г-жа Дърева, че “няма да е партия” - после дава срок на политиците да се стегнат до Юни преди да направи “партията” си. И т.н. - примери доста.

Обаче зад цялата фасада на спокойствие и мъжественост личи, че г-н Пожарникаря изобщо не знае за какво става въпрос. Репликите му са очевидно и отчаяно заучени, колкото да се каже нещо, но са и много прости и очевидни, колкото да ги разберат всички хора и да им се “вържат”.

Ще изкопирам тук само любимата ми част от интервюто, в която Дърева (като голямо журналист) тотално разконспирира Генерала-Кмет и разобличава същността на нещата (написаното с получер са репликите на г-жа Дърева):

Ще стане като с царя. Аз им се молих, молих, молих да ми помагат в МВР. Те избраха Румен Петков. След като избраха Румен Петков, чета в “168 часа”, че би могло да сме заедно с НДСВ. Не би могло никога да сме заедно с НДСВ! И това те трябва да го знаят. Защото аз си дадох душата в МВР, раздадох се там, те предпочетоха Румен Петков. (натъртено) Предпочетоха министър Петканов да е още министър. Нямаме разговор с тях. На никаква тема.

Не говори ли сега един обиден голям мъж?

Не, защо? От какво да съм обиден! Те имаха право на избор! Аз направих ли всичко за тях? Та са направили своя избор, значи знаят защо. Приятна игра им пожелавам. Но просто моля за кой ли път по никакъв начин да не ме свързват там.

Не е ли вярно, замислете се? Погледнете снимката и ми кажете - не виждате ли едно ранимо момче под твърдата мъжкарска опаковка? Ще се радвам да чуя коментарите Ви.

Полицаи пак успяха да се изявят достойно…

37-годишният Асен Наков от Велинград е подал жалба след като е бил пребит от полицаи след дребно спречкване с един от тях, на тема “чия кола е по-хубава”. Няма да преразказвам цялата история, можете да я прочетете на страницата на Агенция Фокус.

Няма и да призовавам министър Петков отново да си подаде оставката (не че изобщо съм очаквал да го стори де), няма да обяснявам и каква е полицията ни. Няма смисъл, вече всички знаем за какво става въпрос. Само се надявам, че тези велинградски негодници ще си получат заслуженото - ако обвиненията на г-н Наков излязат верни.

От друга страна можем да кажем “Довиждане, приятно ни беше!” на всякакви надежди хората да вярват на полицията, да имат респект, а престъпниците да се страхуват от служителите на МВР.

Този случаи е много полезен от една страна, защото най-накрая ще затвори устата на всички онези “мъдреци” като писателя Христо Калчев, които твърдяха, че трябва да се действа с “твърда ръка” или още по-абсурдното “доброволно да се откажем от част от свободите си в полза на общото благо” - тоест борбата с организираната престъпност. Защото сега не става въпрос за Чората или някоя друга съмнителна фигура, а за обикновен, средностатистически българин. Българин, чието “прегрешение” е било да се гордее толкова много с колата си.